И стигнах накрая до отвратителното утешение…

„Изтегнах се на леглото, угасих лампата и почнах, според малкия си нечовешки навик, да отмествам действителността, да й отнемам кръвта, плътта, костите, да я превръщам в отвлечена идея и да я свързвам с всеобщите закони, докато извлека ужасното заключение, че каквото е станало, станало е, защото е част от световния ритъм и допринася за хармонията. И стигнах накрая до отвратителното утешение: каквото е станало не само, че е трябвало да стнане, но е било и е справедливо да стане.“

„Алексис Зорбас“, Никос Казандзакис

Захрани ме

В очите ти виждам неизлечимата болка. Попивам я в моите болни очи.

Да се смееш пред мен е ненужно, плача ти аз чувам, слуха ми изострен е.

Теб ли обичам или твоята мъка?

Харесвам хора с проблеми. Неосъзнато.

Опитвам се да разбера защо. Спирам се на няколко варианта:

- чуждата болка, колкото по-голяма е, толкова по-силно подтиска собствената ми такава;

- фокусирайки се върху чуждите проблеми, готовността ми да оказвам помощ,  да лекувам и утешавам – не е ли бягство да поема отговорност за собственият си живот, да се погрижа за себе си?

Оттук обаче изникват въпроси:  Защо нехая за себе си? Защо старателно цял живот се опитвам да увеличавам количеството болка, което нося?

Отговор нямам. Затова

Сподели ми – какво мъчи душата ти? Какво не можа да забравиш? ЗАХРАНИ МЕ!

На колко други преди теб го е казвала…

Имам навика да се дразня на голяма част от сентенцийките и да ги коментирам. Реших да сложа начало на една колекцийка, чрез която ще мога да споделям и част от мирогледа си.

И така, моя приятелка току що си е изтеглила следното:

„Когато една жена ти каже, че ти си единствения, и че те обича повече от всичко на света – замисли се на колко други преди теб го е казвала!“

Коментар: пф…така и не се научиха тези хора да говорят за ХОРА; а един мъж като ти каже, че си единствената над какво трябва да се замисляш….Да не говорим, че цялата сентенция е абсурдна…Ако някой очаква в живота всичко да е константа, до края му ще е винаги нещастен и разочарован. Важно е какво е на момента, важно е , когато някой ти каже, че те обича повeче от всичко на Света да имаш способността да му/й повярваш, че така се чувства СЕГА, когато ти го казва. А дали догодина ще изпитва същото към някой друг човек, нито той/тя, нито който и да е би могъл да знае.

Иска ми се повече хора да можеха да се отърват от нереалистичните си очаквания спрямо партньори, семейство, живот… Да престанат да търсят отговорности, грешници и виновници…Защото ние сами си градим пясъчните кули, а после се ядосваме я на вятъра, я на морските вълни, че са ни разрушили така усърдно трупаните песъчинки…Помислете за това, преди да се замисляте за глупости като „Колко ли преди мен са чували същите думи?“

Здравей!

Реши, че ме познаваш. Реши, че ме намери, че ме има/ш/…

Здравей!

Аз бях тук. Бях до теб.  Усетих как ухаеш,  усетих как уханието ти примеси се с въздуха и с времето как промени своя мирис, докато не изчезна напълно… Остана спомен.

——-

Здравей!

Аз бях въздуха. Попивах всички миризми, приемах ги за свои.

——–

Здравей!

Опитай се да уловиш  в шепа въздух… Опитай да ме видиш…

——-

Здравей!

Позна ли ме?

———

———

16.10.2009

гр.София

ЕТИ

На шефа с любов (2)

16.10.2009
Когато някой ме хваща за ръката и ме бута презрително като пес(аз и с песовете така не правя), уважава ме по-малко и от хлебарка и след порой от негодувания ми заявява, че с мен очевидно не може да работи, толкова ли е чудно че започнах да прибирам нещата си?
- Тръгваш ли си?
- Вие поискахте…?
- МАХАЙ СЕ!

Ако ви кажат и настояват да съблечете якето си, за да ви видят що за човек сте, как бихте отреагирали? Ако ви питат на интервю каква е секусалната ви ориентация, а на следващият ден толкова плоско и плитко предполагат, че мразите мъжете, защото не желаете да сключвате брак? Бракът давал защита на жените! Тук разговорът ни беше прекъснат, но бих казала, че не се нуждая държавата да ме защитава от мъжете! Не, дори и мъничко не ги мразя, не са някакви опасни типове…а хора. Това, което един мъж може да стори, може го и жена. А това, което сам можеш да си сториш – никой не може! Разбира се, сигурно има много жени, които след като са се докоснали до този бивш ми вече работодател са заявили „Мразя мъжете“…моделките, които снима, актрисите, които са били принудени да играят с/под/за него навярно са намразили мъжете…Навярно са се превърнали в хора, заради които някой мъж заявява „Мразя жените“? Но аз не желая да бъда част от този цикъл…Не желая да бъда част от глобалното разочарование! Няма да бъда храна за никого, но ще продължа да споделям залъка си с всеки…човек.
ЖИВА СЪМ!

На шефа с любов

Много е удобно да си вечно разочарован от хората и никога никой да не покрива изискванията ти, които се изменят така, както хамелеон се променя според обстановката, за да се скрие! Да се скрие! Но аз те виждам, шефе! Аз знам! Знам, че ако допуснеш някой някога да не те разочарова ще се случи неизбежното, това от което толкова се плашиш – ти ще  разочароваш! Криеш своята несъвършеност…Знаеш, че съвършен човек няма, но много калпави хора – бол, и как не – как, когато изискванията ти и желанията ти към тях зависят от това какво правят…и не е важно какво се прави, важното е да не е това, което искаш в този момент! Важното е да те разочароват! Шефе…лекувай се! Лекувай душата си, а дотогава имам да ти кажа нещо за себе си : твои са моите знания, талант, труд и способности – аванс на 15-ти, заплата на 30-ти. Но тяло и душа аз НЕ продавам, НЕ заменям, НЕ давам в заем! Не можеш да ме смачкаш, не можеш да ме заблудиш и познай какво – РАЗОЧАРОВА МЕ!!!

Бягай бързо!

Задъхвам се! Бягам не помръдвайки от мястото си. Това е моето бягство. Бягам от трудните разговори – какво гарантира, че след тях нещата няма да се влошат, вместо да се поправят? Страх ме е да рискувам.

Бягам от опасността да изложа чувствата си на критика, кой би ме разбрал мене, ами ако ми се подиграят мислено? Останалите хора също са страхливци, няма да ми се подиграят в лицето, а от това не ме е страх – умея ги тези неща, нали накрая ще съжаляват, дори сигурно и ще се чувстват гузно…Но когато го правят мислено или в отсъствието ми, как бих могла да защития достойнството си? О, да – страх ме е за моето достойнство.

Бягам от риска да направя нещо погрешно или да не се изложа, ето защо седя и бездействам.

А обичам екстремното, обичам да подлагам на риск материалното, мога да изложа на риск физическото Аз и това ще ми достави така необходимият адреналин…Твърдя, че обичам риска…а какъв страхливец съм! Страстта ми към екстремните спортове, не е ли това поредното бягство, сама себе си ли опитвам да излъжа колко съм смела и дръзка?!

Задъхвам се!

It’s all about The Game

Time to feel the pain

It’s all about the game you fall like the rest, your failure is my success
It’s all about control, will you make it? I will deliver the pain you
can take it
I’m in control, I am the pain, after this you won’t be the same
This is my time I make the rules you mess with this and you die like a fool.

Chorus
PAIN here comes the pain x4

time to play the game

I am the debt that can’t be paid, your going down in flames
This the time I cannot lose Live or die you’ll have to choose
It’s all about me I am the one, soon you’ll see there’s nowhere to run
I am the threat that is so real through the blood and the sweat and pain you will feel.

Chorus

nowhere to run nowhere to hide, now it’s time to die
I am the pain I am the game you won’t forget my name

Time to feel the pain
Time to play the game

Time to play the game…

It’s time to play the game…..
TIME TO PLAY THE GAME!!
Hahahaha
Hahaha
It’s all about the game, and how you play it
All about control, and if you can take it
All about your debt, and if you can pay it
It’s all about pain, and who’s gonna make it
I am the game, you don’t wanna play me
I am control, no way you can shake me
I am heavy debts, no way you can pay me
I am the pain, and I know you can’t take me
Look over your shoulder, ready to run
Like a good little bitch from a smoking gun!
I am the game and I make the rules
So move on out or you can die like a fool
Try to figure out what my move’s gonna be
Come on over, sucker, why don’t you ask me?
Don’t you forget there’s a price you can pay
Cause I am the game and I want to play
It’s time to play the game
Hahaha
TIME TO PLAY THE GAME!!!
It’s all about the game, and how you play it
It’s all about control, and if you can take it
It’s all about your debt, and if you can pay it
It’s all about the pain, and who’s gonna make it
I am the game, you don’t wanna play me
I am control, there’s no way you can shake me
I am your debt, and you know you can’t pay me
I am your pain, and I know you can’t tame me
Play the game
You’re gonna be the same
You’re gonna change your name
You’re gonna die in flames
Hahahahaha
TIME TO PLAY THE GAME!!!
It’s time to play the game
It’s time to play the game
It’s time to play the game
Hahahahahahaha
TIME TO PLAY THE GAME!!!!
Hahahaha

Колкото повече може да боли, толкова повече умирам да го правя

Колкото повече ме е страх от нещо,

толкова повече знам, че трябва да го направя.

Разбрах това, когато бях още дете.

Мога да водя сигурен живот,

да се крия от страшния свят,

или мога да правя нещата, които ме плашат най-много.

Колкото повече може да боли,

толкова повече умирам да го правя.

Толкова повече си заслужава.

Джоди,

The L-word, сезон 4, епизод 6

Бисерите на Веси – част 6

Представете си, че току що си отваряте очите и ви изненадват с въпроса „Къде да си го вкарам?“. Недоумяващото „Моля?!“ , придружено с разтръсване на главата(която бтв, адски ме болеше) показа на Веселушка(в ранна утрин светнала кат’ крушка), съмнението ми дали още сънувам или верно ме е попитала къде да си го вкара. Затова ясно ми потвърждава:

-Къде да си го вкарам, отпред или отзад?

-Където искаш си го вкарвай! Където най ти харесва! – ами какво ме бърка, нали не пита къде да й го вкарам…

И преди отново да затворя очи виждам как Веси се навежда и си вкарва usb-то в предният панел на компа.